Из Закона за здравето
„Чл. 81. (1) Всеки български гражданин има право на достъпна медицинска помощ при условията и по реда на този закон и на Закона за здравното осигуряване.
(2) Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи:
1. Своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ;
2. Равнопоставеност при оказване на медицинската помощ с приоритет за деца, бременни и майки на деца до 1 година;
3. Сътрудничество, последователност и координираност на дейностите между лечебните заведения;
4. Зачитане правата на пациента.
……
Чл. 84. (1) Пациент е всяко лице, което е потърсило или на което се оказва медицинска помощ.
(2) Регистрацията на лице като пациент става с неговото информирано съгласие, освен в случаите, посочени със закон.
Чл. 85. (Изм. – ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) На пациента се оказва здравна помощ независимо от неговата възраст, пол, произход, език, национална, расова или политическа принадлежност, образование, убеждения, културно равнище, сексуална ориентация, лично, обществено или материално положение, увреждане и вид и причина на заболяването.
Чл. 86. (1) Като пациент всеки има право на:
1. зачитане на гражданските, политическите, икономическите, социалните, културните и религиозните му права;
2. грижи от общността, в която живее;
3. достъпна и качествена здравна помощ;
4. повече от едно медицинско становище относно диагнозата, лечението и прогнозата на заболяването;
5. защита на данните, отнасящи се до неговото здравословно състояние;
6. възнаграждение за работата, която извършва, еднакво с това, което получава, ако не е болен;
7. запознаване на достъпен език с неговите права и задължения;
8. ясна и достъпна информация за здравословното му състояние и методите за евентуалното му лечение;
9. здравна профилактика и рехабилитация;
10. сигурност и безопасност на диагностичните и лечебните процедури, провеждани по време на лечението му;
11. достъп до модерни методи на лечение;
12. предотвратяване на болката и страданието по време на лечението му, доколкото е възможно;
13. достъп до медицинската документация, свързана със здравословното му състояние.
(2) При хоспитализация пациентът има право:
1. Да бъде посещаван от личния си лекар и от специалиста, издал направлението за хоспитализация;
2. Да приема или да отказва посетители;
3. Да ползва услугите на психотерапевт, юрист и свещенослужител;
4. На образование и достъп до занимания, отговарящи на неговите социални, религиозни и културни потребности;
5. Да получи информация за цената на всяка една медицинска услуга, манипулация, лечение и лекарствените продукти в извънболничната и болничната помощ.
(3) Правата на пациента се упражняват при спазване на правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на лечебното заведение.